МАГИЧНАТА САХАРА
Пътуването в Тунис е като разходка в различни векове и цивилизации едновременно. А посещението на пустинята Сахара е преживяване, което всеки трябва да почувства. Избрахме да съчетаем почивката си в остров Джерба (за нея можете да прочетете ТУК) с двудневен трип до пустинята и се оказахме късметлии, защото островът е разположен по-близо до Сахара, в сравнение със Сус и Хамамет, което го прави по-добра отправна точка за пътешествие из пустинята.
От Джерба до континенталната част на Тунис има изграден асфалтов път, който наричат Римския път и достигането е лесно и удобно. Качваме се на един микробус и започва същинското ни пътешествие в посока Сахара. В началото често виждаме овощни градини с маслинови дръвчета, но не от тези, на които сме свикнали в Европа. Тук маслините са много по-едри и засадени на голямо разстояние помежду си, за да не изпиват една на друга и без това оскъдната подпочвена вода. Чак не ми се вярва как изобщо виреят на тази пресъхнала глинеста земя. Постепенно маслиновите дръвчета изчезват в посока Сахара, а пейзажът от двете страни на пътя опустява. Навлизаме все повече и повече в огромния пясъчен океан с безкраен хоризонт. Величествено е. Сахара покрива 40% от страната. На места е равна, на други – с малки дюни, на трети – с пясъчни хълмове. Пясъкът й е фин и мек като коприна. Единственото, което променя тази безкрайна гледка са оазисите от финикови палми, които се появяват край пътя. Те са огромни и придават изключителна екзотика на иначе лунните пейзажи из Сахара. Лично мен ме обхващаше една магична меланхолия докато гледах как от двете страни на пътя се редуват впечатляващите палмови гори с пустинните земи.
Оазисите в Сахара не изглеждат точно така, както са ни ги показвали във филмите, но са прекрасни! По-голямата част от тях са частни и са като нашите овощни градини. Различават се по това, че всички дръвчета са само финикови палми, защото там не вирее никаква друга растителност. Разполагат се в близост до водоизточници, за да могат да се напояват и да раждат повече и по-големи фурми, които след това да се изнасят в цял свят. Интересното е, че водата, с която се случва това извира от земята с температура от около 80 градуса и е изключено да се напояват с нея. Затова тунизийците са измислили системи като скачени съдове, през които водата преминава няколко стотин метра, за да се охлади и чак след това отива при палмите.
И така след 2-3 часа по първокласен път, стигаме и първата ни спирка – Chott El Djerid. Солено езеро, което е с впечатляващите размери от 120 км дължина и 60 км широчина! То е второто по големина езеро в Сахара, след Чад, а заради климатичните изменения и температури достигащи до 50 градуса, водата в езерото се изпарява, като оставя само солта на дъното. На места има малки участъци, в които все още има вода и от тях може да се добие впечатление как е изглеждало езерото преди. Красиво е! Магично място, което е използвано за пресъздаване на повърхността на други планети при снимките на Междузвездни войни. И наистина усещането, което ми придаде бе все едно съм на необитаема планета. В този момент, докато се разхождах по пресъхналото му дъно, осъзнах колко е трудно да се поддържа жив живота в Сахара. Как пустинята изсмуква хората до предела на силите им, как им дава слънце и ги лишава от почти всичко останало. И така всеки ден. Живот обаче продължава да има, а хората в градовете, през които минахме изглеждаха много бедни, но приветливи и добри, въпреки недоимъка си.
Всички градове в Сахара са разположени край оазиси. Представете си град, в близост до който има палмова гора. Такъв е Тузьор. Най-големият град в Сахара, който е и град оазис с много интересна старинна архитектура. Нощувахме 1 вечер на това място, където времето сякаш е спряло някъде в средновековието. Съвсем сериозно. Фасадите на всички сгради са направени от тухли от пясък и глина, пазарите са обсипани с плетени от слама изделия, пъстри килими от камилска вълна и керамика. До Тузьор се намира един от най-големите оазиси в Сахара. Освен, че снабдява града с огромно количество фурми и други хранителни продукти, той го пази и от пясъчните бури, които никак не са рядкост там. Лично попаднах в такава и ми остави незабравим в положителния смисъл спомен.
Настаняваме се в 4 звезден хотел с доста прилични стаи. Обядваме, храната е повече от чудесна. Въпреки, че сме насред пустошта, на шведската маса има риба, пресни плодове и салати. След това решаваме да отпочинем заради горещината. Прави ми впечатление, че в стаята работят 2 климатика, които едвам успяват да охладят парещия въздух отвън. Престоят в Сахара дори в хотел е особено преживяване. Много е тихо и пусто, а когато излезеш на терасата някак си я усещаш като жива. Чувстваш изпепеляващия й полъх, жегата, жестокостта на нрава й … и си благодарен, че си роден в толкова зелена държава като нашата.
Пътешествието ни продължава следобяд, когато слънцето не жари вече толкова безмилостно. Качваме се на офроуд джипове и се отправяме към планината Шебика, която представлява великолепен оазис. Мястото е точно това, което винаги съм си представяла, че един оазис трябва да бъде – като прерисуван от картинка, като изваден от филм. Истинско клише в добрия смисъл на думата. Невероятно красив, приказен, магичен, вдъхновяващ. Шебика всъщност е малко селище от кал и камък, разположено на склоновете на глинест хълм, над палмова горичка. А долу красива рекичка криволичи из малък каньон от скали, за да образува красив водопад, в който всеки може да се изкъпе и охлади.
Местните са заформили сергии, на които продават desert rose, така известното пустинно цвете, което е кристализирал от високата темпаратура пясък във форма, наистина наподобяваща цветовете на роза.Тук е мястото, където са снимани част от сцените в Английският пациент. И не е нужно да се правят допълнителни декори, защото този оазис е като декор на филм. Нереален и толкова впечатляващ. Истински си заслужава всяка минутка, прекарана в него. А най-интересното е, че преди хилядолетия е било дъно на океан, защото по склоновете ясно се виждаха вкаменени черупки от миди. Колко е необятна природата, нали?.
Приключението ни продължава на борда на офроуд джиповете, които на места се движат директно по повърхността на соленото езеро, а където има пясъчни дюни се изкачват и спускат странично. Забавно е! Всички сме щастливи и ухилени до уши. По залез слънце излиза силен вятър, който вдига пясъка във въздуха и започва да поглъща шосето. Мистично е и сякаш сме в някаква друга реалност. Спираме на следващото място, слизаме, вятърът е още по-силен, а аз установявам, че лицето ми е цялото в пясък, ситен като сол и с вкус на сол. Араби ни бутат в ръцете пустинни лисичета фенек с дълги, нежни уши и се пазарят да ни снимат.
Продължаваме към единия от декорите на „Междузвездни войни“, койтo стърчи призрачно в нищото с пясъчните си къщи. Вятърът става все по-силен, а пясъкът в него все повече. В същото време е толкова тихо и красиво! Тотално различно и магично. Страхотно приключение, което искам да изживея поне още веднъж. Декорите на “Междузвездни войни“ са непокътнати. След края на снимките на продукцията, държавата решава да ги запази, а те се превръщат в една от най-големите туристически атракции в Тунис, като осигуряват прехрана на местните в областта. На мястото се продават много сувенири, камъчета, дори се пече хляб директно в пясъка, но при тихо време. Заради вятъра хлебопекарите си бяха тръгнали.
На следващия ден се отправяме към пясъчните дюни на град Дуз, където е и най-големия оазис в Сахара. Имахме възможност да яздим камили или да караме АТВ в пустинята и тъй като вече бяхме яздили в остров Джерба, решихме да тестваме АТВ-то. Беше много забавно да се носим над финия сахарски пясък и от време навреме да затъваме в дюните. През цялото време бяхме с местен водач, така че вероятността човек да се изгуби е нулева. Именно той с усмивка ни измъкваше от дюната, когато затънехме и търпеливо ни изчака докато бяхме спрели за снимки и моменти, в които да се насладим на необятната пясъчна шир и онази разкошна тишина!
Пътят назад към остров Джерба минава с гостуване при берберите от Матмата, които продължават да живеят в изкопаните си в хълмовете жилища от векове. Но за тях ще ви разкажа в следващ пост.
Ако сте пропуснали разказа ми за великолепния остров Джерба, можете да го прочетете, като клинкнете ТУК.
За пътуването ни ползвахме услугите на тур. агенция Ekvator.bg. Ходила съм с тях в Египет, Сицилия и Сардиния и организацията винаги е била отлична. Ако с моя разказ съм пробудила любопитството ви, можете да разгледате техните предложения за почивки на остров Джерба в този линк: https://ekvator.bg/pochivki/tunis/o-v-dzherba/46/304
ОЩЕ МНОГО СНИМКИ И ВИДЕА ОТ НАЙ-РАЗЛИЧНИ ПЪТУВАНИЯ, МОЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ В ПРОФИЛА МИ В ИНСТАГРАМ: @blagomira.springlady
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
ДЖЕРБА – КРАСИВИЯТ ОСТРОВ НА ТУНИС
САРДИНИЯ, ЛУКС И ДОСТЪПНОСТ НА ЕДНО МЯСТО
ЗАЩО ДА ИЗБЕРЕТЕ КОРФУ ТОВА ЛЯТО
