Лече, бароковото съкровище на Италия
Любовта ми към Южна Италия се зароди още след пътуването ми до Амалфийското крайбрежие и Сицилия преди няколко години и се засилва с всяко следващо пътешествие, с което преоткривам красотата на тази част от страната. През миналия месец дойде време и за обиколка на част от Пулия, която оформя токчето на ботуша. Областта се намира много близо до България, само на около 800 -900 км и 45 минути полет до Бари. Известна е с белите градове, кацнали на хълмове, многото земеделски земи, стотиците километри средиземноморско крайбрежие и изключително вкусната си кухня. Посетихме Пулия през първата половина на октомври и там беше истинско лято. Температурите варираха между 20 и 27 градуса, а най-хубавото беше, че нямаше почти никакви туристи. Ето защо бих препоръчала да посетите областта през април, май, юни или септември и октомври. Така ще избегнете големите навалици и горещините през активния летен сезон.
Посетихме 7 града – Бари, Полиняно а маре, Алберобело, Локоротондо, Остуни, Лече и Матера. Лично аз останах най-впечатлена от последните два и след като вече ви разказах за Матера, днес ще отделя един цял блог пост за Лече – административната столица на Пулия с население около 95 000 души.
Градът пази традициите на Италианския юг, което се вижда в поведението на гражданите му, в малките уютни заведения и в задушевните разговори, водени от местните хора. Лече е един от най-запазените барокови градове в Италия. Заради красивите фасади на множеството дворци, църкви и обикновени жилищни къщи, неслучайно си печели прозвището Флоренция на барока или Флоренция на Юга.
В историческия център къщите сами по себе си са произведения на изкуството. Повечето здания са направени от местен камък, който с течение на времето се втвърдява и придобива топъл златист цвят. От него са изградени църквите, дворците и домовете, което придава несравним чар на Лече. Голяма част от сградите са украсени в типичния бароков стил и по покривите и фасадите им има изображения или скулптури на цветя и екзотични животни.
Сега като затворя очи с лекота се пренасям там. Отново опитвам онези безкрайно вкусни лингуини с миди вонголе и отпивам глътка вино. Вървя безкрайно из лабиринтите, изтъкани от най-красивите барокови тесни италиански улички, които можете да си представите, пълни с кокетни заведения и магазинчета. От едната влизам в следващата, а тя ме води до още по-красива и така докато не изляза на някой прекрасен площад за кратка почивка, чаша капучино и хапка от един от най-вкусните десерти, които съм опитвала някога – пастичото (маслено тесто, пълно с ванилов крем, шоколад, пистакио или череша). Опитах го за първи път в Tentazioni на Piazza Sant’Oronzo именно в Лече.
Тук е и мястото да споделя, че след пандемията, хората в Пулия изцяло са се ориентирали към по-безопасните безкешови плащания. До такава степен, че почти не използват пари в брой (от познати разбрах, че така е из цяла Европа). Плащат навсякъде с карти – в хотела, в заведенията, в магазините, а търговците често не могат да върнат ресто, ако клиента пожелае плащане кеш. Ето защо ви препоръчвам да си предвидите дебитна или кредитна карта, с която да извършвате разплащанията си в Италия. Много по-лесно и безопасно е и ще си спестите доста излишни главоболия.
Аз използвам Debit Mastercard Platinum от Fibank, тъй като освен традиционните улеснения, които дава почти всяка дебитна карта, тя осигурява и доста атрактивни привилегии за пътуващите хора като мен. Така например Debit Mastercard Platinum предоставя достъп до над 1200 летищни салона из целия свят само посредством представянето й на входа на салона, както и безплатен достъп до бизнес салоните „Плиска“ и „Преслав“ на летище София и “Jet Lounge” и “Sky Lounge” на летище Виена. Картата има и функцията Fast Track, която осигурява приоритетно преминаване през проверките на Терминал 2 на Летище София, а притежателят й получава безплатна застраховка „Пътуване в чужбина“ от Generali с високо покритие.
И така след тази полезна вметка продължавам с красотите на Лече. След вкусния десерт и капучино, това което човек е най-добре да направи е да поеме през бароковия лабиринт към най-красивaта катедрала, които съм виждала някога – Санта Кроче. Тя притежава една от най-добрите и най-сложните барокови фасади в Италия. Нейното великолепие можете да видите в това видео:
Каквото и да кажа за тази катедрала ще бъде малко. Била съм няколко пъти в Рим, Флоренция, Венеция, Париж и Барселона, но никъде не съм оставала толкова впечатлена, колкото останах от Санта Кроче. Истински шедьовър. Буквално стоях 10 минути, съзерцавайки фасадата, без да мога да обеля и дума, защото нивото на детайлност е зашеметяващо. Именно перфекционизма на създателите й, освен за красотата, допринася и за изключително дългия период на строеж на сградата – повече от 200 години.
А само фасадата, която може би е най-сниманото нещо в Лече е майсторена цели 150 години. Санта Кроче се намира на площад, буквално залепена за друга зашеметяваща сградата. Тази на правителството на провинцията, която някога е била манастир.
Целият стар град на Лече е шедьовър, но катедралата Санта Кроче, както и пиаца Дуомо са най-впечатляващите забележителности там. Дуомо е площадът на главната църква на града. Красив е през деня и впечатляващ през нощта заради ефектното си осветление. Не пропускайте да отидете там вечер, гледката е невероятна.
И все пак, за да се стигне до всички тези красоти, трябва да се мине през старинните порти, ограждали древния град. Някога са били 4, а до днешни дни са оцелели 3 от тях. Най-впечатляващата е Porta Napoli. Тези порти разделят старата част на града от новата, която също е доста приятна за разходки и шопинг. Препоръчвам ви карето между Via Francesco D’Assisi, Via Imperatore Adriano, Via 140 Reggimento Fanteria и Via Nazario Sauro, където са магазините на повечето популярни марки.
Освен това е полезно да знаете, че Стария град на Лече е пешеходна зона, движението на автомобили е забранено, освен в някой части, където могат да се движат само живущите в района. Затова е добре, ако сте с автомобил да паркирате извън стената на града. Зоната е платена, като в зависимост от района таксата варира между 0,60 и 1,20 EUR на час.
И така, аз ще помечтая отново за красотите и вкусотиите на Пулия, а ако ви е интересно, можете да откриете още много красиви кадри и интересни разкази тук в категория Travel, както и в профила ми в Instagram.
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
ТОП 8 НА НАЙ-ЧАРОВНИТЕ МАЛКИ ГРАДЧЕТА В ИТАЛИЯ
