Песните, които всяка година звучат от двора на близкото училище по повод първия учебен ден винаги са ми действали носталгично. Усмихват ме. Може би, защото моето училище в родния Пловдив се намираше в точно същата непосредствена близост до дома ми, както това тук, софийското. Хубаво ми е, когато си спомням онези безгрижни дни, в които единствените ми задължения бяха да стана сутрин, да отида в класната стая в кварталното СОУ, бяхме първи Е клас, после втори Е, трети Е … 20 момчета, и само 6 момичета, меко казано калпазански клас :). Спомням си, че бяхме последната буква от всички паралелки и за нас не беше останала хубава класна стая, от онези големите, просторните, с широките чинове, многото пространство и огромната черна дъска. Бяха ни пригодили една мъничка стаичка, в която нагъстичко се побираха само чиновете ни … и ние. Нямаше никакво пространсто, обаче пък первазите на прозорците бяха пълни със саксии с цветя и мноооого виолетови теменужки. По обяд се прибирах у дома, учех набързо уроците, защото ми беше много лесно и училището доста ми спореше, а после безгрижно играех с децата в квартала. И другарката Николова, много ясно си я спомням, беше моята учителка от първи до трети клас, мила и добричка и в същото време супер изискваща и справедлива. Толкова много държеше на правописа на класа ми, по цял ден упражнявахме диктовки, диктовки, безкрайни диктовки. А ако направя някоя грешка, коригираше думата в тетрадката ми с червен химикал :), после я пишех по 3 реда, докато науча точния й правопис. Имаше дни, в които като чуех диктовка направо ми прилошаваше, обаче съм й толкова благодарна сега, за безупречния правопис, на който ме научи. И не само мен, а всички до един от моя клас.

Това, което ме натъжава е ситуацията в настоящето. Това, че комуникацията и социалните мрежи в днешни дни ме сблъскват постоянно с откровено неграмотни хора, които на всичкото отгоре не дават пет пари за това и изобщо не полагат усилия, за да се коригират. Масово се употребяват думи като „гардироб, мусколна треска, напреде, назаде, розав, впредвид, шумка, сьонга, паркирвам, лакирвам, гримирвам, кремвриш, пилатис, тулетна, секциум, комоциум, помеждудругото, бяли, ентелегентен, естетическо, склуптора, пренцеса“, които не съществуват в българския език.

Признавам си, че от всички гореизброени, най-любими са ми „напреде“ и „назаде“ и съм много радостна, защото вече успях да отуча един човек от използването им. Направете го и вие! Помогнете на някого да коригира изговарянето и изписването поне на една думичка! Защото „капка по капка – вир става“

🙂 🙂 🙂

Последвайте ме в Instagram: @blagomira.springlady 

Есен 2018: Тенденции при прическите

Inspire: Тенденции при маникюра през есента

Добре дошли в настоящето.

30 визии за всеки ден от септември

11 полезни факта за виното и здравето

Полата от деним и 27 начина как да я носим