Travel goals: Доха, която спечели сърцето ми – Spring Lady

Spring Lady

Travel goals: Доха, която спечели сърцето ми

Пътуването ми до Доха се осъществи в края на месец март, но покрай купищата ангажименти с блога и други пътувания, които реализирах, едното до Рим, другото до Барселона, чак сега намирам време да споделя с вас защо се влюбих в този град и то от пръв поглед.

Доха се оказа последната спирка на групата ми, след невероятно едноседмично пътешествие до Чианг Май, Чианг Рай и Патая в невероятния Тайланд.

Разказът ми за Чианг Май можете да откриете на този линк.

Ако искате да прочетете повече за Сребърния храм в Чианг Май кликнете тук.

А статията ми за Белият храм в Чианг Рай, който сякаш е излязъл от приказката за Замръзналото кралство, можете да прочетете тук.

С колегите ми журналисти пристигнахме на Международното летище Хамад в Доха, след един от най-прекрасните и приятни полети, които някога съм преживявала – полетът в бизнес класа от Патая до Доха на Qatar Airways.

Престоят ни в града беше кратък, само 24 часа, които са много и в същото време малко, за да може човек да се докосне до истинския чар на Доха. Е бяха достатъчни, за да спечели сърцето ми завинаги. В този град има някаква специфична и много приятна позитивна енергия, която ми подейства тооолкова успокояващо. Не знам дали, защото обожавам пясъчните пустини и горещото време, но като усещане Доха беше толкова „мое“ място. Сякаш вече съм била там или съм живяла в предишен живот там, чувствах се наистина „у дома“.

 

Атмосферата.

Атмосферата е типична за Близкия Изток – горещо време, късна вечеря, много хора облечени в дълги до земята дрехи. Доха все още не е станала ужасно туристическа дестинация като Дубай, но е поела по този път.

Хората, гостоприемството и арабското кафе.

Хората са мили, приветливи, любезни и отзивчиви. Не бързат за никъде. Спокойстието им е пословично и заразно. Първото нещо, което направиха при пристигането ни, беше да ни почерпят с арабско кафе и фурми. Арабсктото кафе е напитка със спорен вкус, хахах. Задължително трябва да се опита, защото отказа би бил тежък удар върху гостоприемството на домакините. Преглъщането му е трудно, но не и невъзможно. Хубавото е, че е в малка чашка и количестото му се равнява на две-три глътки.

Арабско кафе.
Западът в мое лице и арабския свят в една снимка

Мъжете и жените катарци лесно се различават от заселниците в града. Всички мъже с катарско гражданство са много, много богати. Поради тази причина, за разлика от заселниците, не работят. Винаги са облечени с дълга бяла роба, а на главата си носят омотана като чалма карирана кърпа в червено и бяло. Аксесоарите, които допълват облеклото им са 3: маркови слънчеви очила, задължително много скъп часовник и броеница.

Жените им са облечени изцяло в черни бурки. Някой от тях показват лицето си, а други – само очите. Единствените неща, които ги различават една от друга са купищата златни гривни, които носят на китките си и марковата им дамска чанта в ръка. Направи ми впечатление, че катарците общуват, разхождат се и пушат наргилета почти и само с други катарци.

Климатът.

Винаги съм казвала, че обичам горещините, слънцето и че лятото трябва да е много много топло. В Доха, обаче, осъзнах какво означава изразът горещ, пустинен климат, буквално! Слънцето през деня напича страшно силно. По обяд температурите достигаха около 40 градуса, а самите сгради под влиянието на този пек излъчваха жега сами по себе си. От 13 до 16 часа абсолютно всички магазини са затворени и нямаше никакви хора по улиците, освен няколко туриста и разбира се, нашата българска група. За щастие всички обществени места, забележителности и хотели бяха климатизирани и поддържаха температура около 20 -22 градуса. Слънцето залезе в периода 16.30-17.00 часа и в рамките на час температурите се понижиха до 26-27 градуса, улиците се изпълниха с живот и хора.

Зеленина в пустинята.

Катарците полагат много усилия Доха и околноста й да изглеждат по-зелени. Навсякъде има градинки, цвета, палми. Направи ми впечатление, че зелените площи се поливаха постоянно. Можете да си представите инвестициите, които прави държавата, за да поддържа тази свежа  растителност в пустинната земя.

Перлата.

В началото на века населението на Доха е било само 12 хил. човека, за разлика от сега, когато е около 1,5 млн. Основната им прехрана тогава е била добивът на перли. По-късно въвеждането на изкуствено отглеждане на перли в Япония предизвиква срив на цените и тежка икономическа криза в града. Едва след Втората световна война нарастващият добив на нефт, а по-късно и на природен газ, слага край на икономическите проблеми.

Многоликата Доха.

Доха е град с много лица, може би точно това ми харесва в нея.

Центърът, Souq Waqif e организиран от автентични, типични за Близкия Изток ниски сгради в пясъчен цвят, свързани помежду си с тесни улички. В късния следобед мястото се превръща в традиционен пазар, изпълнен с множество хора, където могат да бъдат открити всякакви неща – от храни, през парфюми, подправки, дрехи, платове, кафета, чайове, накити, сувенири … Чудесно място, където усетих традиционната катарска култура.

Освен стотиците магазинчета имаше и много ресторанти, в които хапнахме типична арабска вечеря – хумус, салати, агнешко, местен хляб и разбира се безалкохолна лимонада, защото алкохолa в целия Катар е забранен. Souq Waqif според мен е задължително място, където трябва да отидете при посещение на Доха.

 

Културното селище Катара и Музеят на Ислямското изкуство са задължителни спирки, ако сте фенове на културата. Катара е новопостроено културно селище в самата Доха, със сгради с автентична архитектура. Най-хубавото е, че е разположено на брега до фин, пясъчен плаж с изумрудено синя вода.

Катара
Катара

 

Музеят на ислямското изкуство е разположен на изкуствен остров на шестдесет метра от брега. Паркът от оазиси на бреговата линия зад музея предлага  живописен фон, а самата сградата е свързана с брега от два моста.

Музеят на Ислямското изкуство

В музеят  има колекция на произведения, събрани от края на 1980 г., включително ръкописи, текстил и керамика. Това е една от най-пълните колекции в света на ислямски артефакти с произход от Испания, Египет, Иран, Ирак, Турция, Индия и Централна Азия. От сградата  се разкрива е красива гледка към новата част нна Доха.

Перлата е изкуствено създаденият остров в Доха. Това е място, от което лъха много лукс – еднакви сгради, марина, яхти за милиони, заведния, кафета, спортни коли, скъпи бутици. Перлата е и единственото място в Катар, където чужденец може да си купи имот.

Доха предлага още много забавления и интересни места, като Mall of Doha и сафари в пустинята, до които се надвам да успея да се докосна, при следващото си посещение там.

 

Последвайте ме в Instagram: @blagomira.springlady 

 

10+1 любопитни факта за Световно по футбол в Катар през 2022 г.

Третото ми изскачване на връх Мусала в снимки

11 неша, които подобряват настроението ми

През август споделям 20 факта за себе си

 

2 Comments
Вашият коментар
*
*
*

Instagram