В една кола с Ева Веселинова – Spring Lady

Spring Lady

В една кола с Ева Веселинова

Познавам Ева от няколко години и категорично мога да кажа, че може би е най-слънчевото момиче, което съм срещала някога. Винаги усмихната, позитивна и лъчезарна. Тя е човекът, с който обичам да пътувам, да пия вино и да разговарям, защото знам, че тя винаги ще ме зарази със своята положителна енергия и ще ме накара да се усмихвам. С нея мога да споделя всичко, което ме вълнува и знам, че винаги ще получа нейната адекватна и обективна гледна точка директно и право в очите. А аз истински ценя такива хора, защото са рядкост.

Съвсем скоро прекарах няколко часа с нея, докато тествах новия Nissan JUKE, в които си поговорихме приятелски и истински за нейния живот и нещата, които я вълнуват. Щастлива съм, че тя се съгласи да оформя този разговор като интервю, което да споделя с вас.

Винаги, когато сме си говорили с теб ми е правило впечатление, че имаш дълбока връзка със семейството си. Разкажи ми малко повече за тях.

Семейството ми е изключително ценно. Най-близките хора, които имам на този свят. Възпитанието ми беше строго, но справедливо. В нас се държеше на реда и дисциплината. Дядо ми беше висш военен, а маминка (баба ми) учителка. Той беше строг, но справедлив, а маминка и мама –  емоционални. Към днешна дата си давам сметка, че са ми дали здрава основа, на която да стъпя и съм им благодарна. Оглеждайки се около себе си, мога да кажа, че са свършили добра работа. Имам и сестричка, която е по-малка от мен. Тя и зет ми ме направиха много щастлива леля. Племенниците ми са прекрасни момиче и момченце. За съжаление всички останаха на о. Санторини, където се преместихме да живеем преди повече от 15 години. Но те са щастливи там! А моят път се оказа друг. Чуваме се всеки ден по скайп и се опитваме да не обръщаме внимание на разстоянието. С майка често си организираме пътешествия по света и у нас J

Какво е най-важното нещо за живота, което си научила от своята майка?

Научих, че МОГА! Може да не е веднага, но, ако проявя постоянство и упоритост, все някога ще стане. От майка научих също така, че светът е мой дом – без значение в коя държава съм и какво работя. Научи ме, че домът е там, където е семейството. Където се чувстваш щастлив, обичан и спокоен. Научи ме, че, ако искам нещо, просто трябва да се боря за него и да си го взема. Да не чакам нищо на готово и да действам повече, отколкото говоря. Мога да изброя още много неща, но нека се спрем само на тези.

Ако се замислиш на колко периода би разделила живота? Разкажи ми с какво асоциираш всеки от тях.

Животът ми е изключително разнообразен и наситен на събития. Живяла съм на десетки места, учила съм много и съм преминавала през Ада и Рая. Ако трябва да синтезирам малко милионите си преживявания бих разделила живота си на:

Години в Хуманитарната гимназия в Сливен – От 8-ми до 12-ти клас бях историческа паралелка в Хуманитарна гимназия със засилено изучаване на английски език. Благословена съм с най-прекрасните и вдъхновяващи преподаватели, които ме изградиха като личност и професионалист. Признавам си, че в гимназията научих много неща! Учителите ми, с които поддържам връзка и до днес, успяха да запалят в мен любовта към книгите, стремежа към успех, желанието за развитие и постоянно усъвършенстване. Общо взето всичко започна там! Сигурна съм, че това, което съм днес като професионалист започна да се гради още там. А след това всичко просто следваше своя естествен ход. Завърших бакалавър и магистър „Журналистика“ и сега имам щастието и да работя това.

Живот в Дубай – Дубай е едно от местата, където съм живяла известно време. Бях 13 годишна, но си го спомням добре. Там се научих да пия чай с мляко по 5 пъти на ден и да ходя върху злато. Не е моето място! Всичко е изкуствено и безсмислено. Там получих първия си урок по смисъл в живота. Много ясно усетих кое е по-важно – парите или важните за теб неща.

Образование „Журналистика“ – Журналистиката се появи случайно в живота ми или поне тогава така ми се струваше. Днес знам, че съдбата ме е насочила в правилната за мен посока. Трябваше да съм актриса. Подготвях се през цялото време в гимназията. Бях част от театралната трупа на Хуманитарната гимназия. Имам няколко главни роли. Бяхме много добри. Пълнехме Белия театър в Сливен, който някога беше един от най-добрите театри в България. Актрисата Лидия Гяурова (лека й пръст), завършила ВИТИЗ в класа на проф. Стефан Сърчаджиев и Методи Андонов, ме беше взела под крилото си и ми казваше: „Ти ще влезеш в класа на Стефан Данаилов. Имаш голям талант.“. За съжаление тя вече не е между живите. Отказах се да кандидатствам актьорско майсторство може би месец преди изпитите за класа на големия Стефан Данаилов. Сигурно много съм разочаровала г-жа Гяурова в него момент. Дано е простила моята детска емоционалност и сега като ме гледа от там горе да се гордее с мен и това, което правя. Тогава просто прецених, че тази професия не е за мен. Не разполагах с кой знае какви средства и животът в София, придружен от лекции по 24 часа, не ми се стори най-правилния избор. Реших да изчакам 1 година, в която да работя в Гърция и да събера някакъв капитал. Но тогава моята маминка много настояваше да запиша да уча нещо и да не прекъсвам една година. Казваше: „Започни да учиш сега, а после ще се прехвърлиш.“. Кандидатствах задочно „Журналистика“, приеха ме и заминах за Гърция. Никога не се върнах към Театъра…освен в мечтите си! Останах си в Гърция и учих задочно.

Живот на о. Санторини – Издържам се самичка от 18 годишна. След като започнах да уча „Журналистика“, заминах за Гърция. Животът там много ми хареса и останах повече от 10 години. Междувременно завърших бакалавър и магистър задочно. Животът ми на гръцкия остров Санторини беше изключително динамичен, интересен и красив. Там просто си е райско място! Има много работа и ако не си мързелив, можеш да изкарваш много добри пари. Безкрайното красиво море ти е на една ръка разстояние, храната е безумно вкусна. На острова идват хора от цял свят и съм се запознавала с много интересни личности. Някои от тях бяха и доста известни. Общувала съм с бившия мъж на Памела Андерсън, Томи Лий и тогавашната му половинка. Брус Уилис е минавал пред златарското ателие, в което работех. Но се срамувах да го заговоря. Брат Пит и Анджелина Джоли идваха с яхтата на острова, но за огромно мое съжаление така и не слязоха от нея. Запознах се с Бурак Хаки – популярен турски актьор. Много интересна личност беше индиецът, измислил туристическите полети до луната. Скоро разказах в „На кафе“ за него. Chirinjeev Baboo Kathuria работи в НАСА и когато се запознахме точно разработваше идеята след години да се организират туристически полети за обикновени хора до луната. Идеята му завладя света и вече всички милионери са си купили билети за първите полети. Мога да разкажа за още много интересни хора. Но това не е толкова важно, защото в крайна сметки всички си заминаваха по държавите, а аз винаги си оставах в райското място. Прекарах 10 много вълшебни години там!

Професия „Журналист“ или Господарка на ефира – За мен журналистиката е много повече от професия! Тя е кауза и призвание. Винаги съм искала да бъда част от нещо голямо и значимо. И точно това открих в лицето на „Господари на ефира“. Разследванията ми през последните години помогнаха на много хора, които са ми благодарни и до днес. Не знам дали сме били Господари на ефира, но със сигурност знам, че бяхме спасители и последна надежда за много хора. Може би затова с толкова голяма плам се отдадох на тази кауза. Оказа се, че разследванията са ми страст и ми се отдават. Имам десетки разрешени случаи. Сама подготвям всичко – избор на проблем, проучване, сценарий, скрити камери, разследване, заснемане, монтаж и т.н. Трудно е и много отговорно, защото знаеш, че в твоите ръце е ключът към разрешението на сериозни проблеми. Защото знаеш, че ако си свършиш работата и си изиграеш картите в правилния момент, това ще промени животи. Прекарвала съм по цели дни и нощи на телефона, изслушвайки проблемите на хората и мислейки как да ги разреша. Сега ефирът е без Господарите, а хората без последна надежда. Но няма да е все така…

На живо всеки ден или „На кафе“  и още нещо – Участието ми като ко-водещ в „На кафе“ беше нещо много ново и различно за мен. Поканиха ме да се включа в кастингите и бях много поласкана, но и изключително изплашена. Всекидневният жив ефир не е лесна работа. Трудно е и ранното ставане. Но сега, когато чета коментари като: „Какво толкова правят тези там, пият си кафето и се смеят.“, знам, че сме си свършили работата, защото за зрителите изглежда лесно и приятно. А то не винаги е толкова леко. За щастие зад гърба ни стои прекрасен екип от професионалисти, който ни помага и на когото можем да разчитаме за абсолютно всичко. Като цяло предаването си е страхотно училище за мен, което много ме радва, защото човек трябва да се развива постоянно и да учи нови неща.

Това са само нещата, които са ме изградили като човек и са променяли през годините светогледа ми. Има още места, на които съм живяла и още неща, които са ми се случили, но тях ще ги обсъдим друг път.

Коя е книгата от детството ти, оставила най-голям отпечатък в съзнанието ти?

Много са книгите, оставили отпечатък в съзнанието ми. Като ученика четях изключително много. В най-ранна възраст силно впечатление ми направиха – „Приключенията на Том Сойер“ – Марк Твен, “Пипи Дългото чорапче” – Астрид Линдгрен, Хитър Петър, Крали Марко и „Малкият принц“ – Антоан дьо Сент-Екзюпери. Спомням си, че имахме и много плочи с книги, които обичах да слушам. Приключенията на Том Сойер всичките ги имахме и си ги слушах всяка вечер. В по-късна възраст голям отпечатък в съзнанието ми оставиха „Птиците умират сами“ – Колийн Маккълоу, „Осъдени души“ – Димитър Димов, „Клетниците“ – Виктор Юго, „Тютюн“ – Димитър Димов и разказите на Йовков, Елин Пелин и Вазов.

Какво е Журналистиката за теб?

Журналистиката за мен е свобода и път към промяна. Тя е много повече от това да държиш микрофон и да отразяваш събития. Журналистиката е сила, която у нас не се използва в правилната посока. Тя е оръжие. А както знаем, попаднало в грешните ръце, всяко оръжие е опасно.

Ти си доста емоционална и никога не си го крила. Това пречи ли ти или по-скоро ти помага?

Зависи от ситуацията! Понякога ми пречи, но друг път ми е в плюс. Хората трудно приемат моята емоционалност, защото тя често е придружена с много искреност и спонтанност. Обикновено каквото си помисля, след 1 секунда е вече изречено. Хората обичат да са „дипломатични“ и по този начин да прикриват своето лицемерие. Определено искреността не е на мода. Всеки гледа да си премълчи или да скрие нещо. Аз нямам време за такива неща! Животът е твърде кратък, за да се правим на нещо, което не сме или да си премълчаваме. Всичко се случва тук и сега! И ти си длъжен да дадеш най-доброто от себе си. Просто е!

View this post on Instagram

Познавам Ева от няколко години и категорично мога да кажа, че може би е най-слънчевото момиче, което съм срещала някога. Винаги усмихната, позитивна и лъчезарна. Тя е човекът, с който обичам да пътувам, да пия вино и да разговарям, защото знам, че тя винаги ще ме зарази със своята положителна енергия и ще ме накара да се усмихвам. С нея мога да споделя всичко, което ме вълнува и знам, че винаги ще получа нейната адекватна и обективна гледна точка директно и право в очите. А аз истински ценя такива хора, защото са рядкост. Съвсем скоро прекарах няколко часа с нея, докато тествах новия Nissan Juke, в които си поговорихме приятелски и истински за нейния живот и нещата, които я вълнуват. Щастлива съм, че тя се съгласи да оформя този разговор като интервю, което да споделя с вас. Четете повече на www.blagomiravasileva.com. Оставям и линк в био-то. #nissan #juke #photooftheday #bestoftheday #instagramers #blogger #sofia #travelgram #followme #bulgaria #style #whatiwore #travel #outfitoftheday #statigram #streetstyle #passionpassport #bulgariangirl #traveller #fashion #streetstyleinspo #fashionblogger #travelblogger #currentlywearing #bestoftheday #influence #influencer

A post shared by Blagomira Vasileva (@blagomira.springlady) on

Как вземаш важните решения в живота си? Бързо и спонтанно или ги обмисляш дълго?

Истината е, че с годините се промених. Винаги ми е било трудно да взимам решения бързо. Обмислям всичко и съставям редица сценарии. Колебанието е нещо, което доста ме е измъчвало. Но животът ме научи и няколко пъти ми показа, че най-правилното решение винаги се крие в сърцето и не минава през разума. Затова многото мислене само обърква нещата. Сега разпознавам шестото си чувство и се доверявам на интуицията си много повече. Вселената си знае работата! Просто трябва да се вслушваме повече и да не се взимаме прекалено на сериозно.

Хаотична ли си? Какво е хаосът за теб?

Организирана съм и все имам чувството, че пропускам нещо. За щастие моята емоционалност не създава хаос. Не обичам да си губя времето и държа нещата да са под мой контрол. Понякога така наблъсквам графика си, че нямам време да се насладя на нищо от случващото се. Когато усетя, че това се случва, спирам и разреждам ангажиментите си. Защото какъв е смисълът да правиш каквото и да е без да успяваш да го изживееш истински. Вече не ми се живее на педал и прекарвам повече време, наслаждавайки се на случващото се около мен.

Как ти се отразява хейтърството и агресията?

Странни са ми! Трудно ми е да разбера защо някои хора си губят ценното време от живота да хейтят някого и да проявяват агресия. Нямам идея как им доставя удоволствие да употребяват грозни думи и да нагрубяват някого, който дори не познават. Не приемам този начин на комуникация и не ме интересува. За щастие живея в друг свят и съм се обградила с възпитани и културни хора, които, ако не харесват нещо, ще намерят начин да го кажат без да стават агресивни. Оставям злобарите да си се давят в собствената злоба! Тя до мен няма как да достигне, а  тях ги разяжда отвътре.

Твоето ежедневие е много натоварено. Разкажи ми как преминава един твой работен ден.

Ставам в 06:00 часа. В 08:30 часа вече съм на работа и се подготвям за ефир. До 12:00 часа сме на живо в „На кафе“. След това тренировка, хапване и се захващам с милионите си задължения извън предаването. Пиша за личния си блог – www.evaveselinova.com . Снимам различни кампании за Инстаграм. След това чета сценария си за следващия ден и се приготвям за предаването. Започнах да правя разследвания и за Господари на уеба. Между тези неща върша и още няколко, които засега ще запазя в тайна. Обичам да работя и да творя. И ми трябват постоянно нови занимания, за да се чувствам пълноценна.

А почивен?

Пътувам! Почти всеки петък следобед паля колата и изчезвам. Обикалям из цяла България и се наслаждавам на красотата й.

Как съхраняваш енергията си?

Пътувам, обичам, моля се! Усмихвам се много и от сърце, общувам със смислени хора и не си губя времето безцелно. Открила съм вътрешното си спокойствие и сила. Лятото всеки уикенд отскачам до морето, което ме зарежда и за зимата.

Имаш ли силна връзка с природата?

Имам много силна връзка с морето! Морето и слънцето са ми основен източник на енергия и здраве. Прекарвам  безкрайни часове слушайки морето. То винаги има какво да ми каже. С планината също се разбираме добре. Зимата прекарвам всеки уикенд някъде сред природата.

Кой е любимият ти аромат?

Ароматът на море.

Обичаш ли да шофираш и къде би искала да отидеш с автомобила си?

Шофирам постоянно! Колата ми е като подвижен дом. Минавам десетки хиляди километри на година. Шофирането ме успокоява и избистря ума ми. Обичам да пътувам предимно с кола. Разстоянията не ме плашат. Ходя навсякъде с автомобила си.

Кои са по-добрите шофьори? Мъжете или жените?

Няма такова разделение. Зависи от човека. Аз имам голям шофьорски стаж и имам златен талон. Нямам нито една глоба, нито една катастрофа. В същото време познавам жени, които са ужасни шофьори. Според мен това е свързано с характера на човек. Или го носиш в себе си, или не. Ако си разсеян и не умееш да реагираш бързо в ситуации, никога няма да станеш добър шофьор. Ако не ти се отдава, по-добре да не сядаш зад волана.

С кое в живота си се гордееш най-много?

С всичко! Семейството, работата, емоционалността ми, принципите ми, нормалността ми. Човек трябва да е щастлив със себе си. Няма перфектни хора, но всеки е уникален и трябва да сме благодарни за всичко в живота ни, защото то не е случайно.

Ти си винаги усмихната. Криеш ли се зад усмивката си?

Изкуството да живееш се крие в това да намираш поводи за усмивка, дори когато нещата не вървят толкова добре. Човек винаги може да намери на какво да се мръщи и за какво да мрънка. Но я се усмихвай, когато не се чувстваш добре . В това за мен се крие смисълът на живота. Усмивката води след себе си друга усмивка! Не обичам да се оплаквам и да мрънкам като всички останали. Да, случват ми се и лоши неща и то много, но не се концентрирам върху тях. И най-важното – не занимавам хората с проблемите си. Никой не ми е виновен, за да го натоварвам с каквото и да било. Проблемите са, за да се разрешават, а не да се говори и напомня постоянно за тях. Обичам да действам, а не да мрънкам.

Какво е отношението ти към мобилния телефон? Можеш ли без него?

Разбираме се чудесно с телефона ми! Благодарение на него мога да работя и в движение. Добре че ги измислиха тези мултифункционални смартфони. Така не се налага да мъкна лаптоп. Понякога дори и видеа си монтирам с телефона. Голямо удобство е!

А към социалните мрежи? Ти си доста активна там.

Социалните мрежи са начин да комуникирам с хората. Те също са удобство! Дават ми и обратна връзка. Като журналист това е важно за мен. Използвам ги за проучвания, популяризирам материалите си и те достигат до повече хора. Там представям нещата, които правя. Общувам и с феновете ми. Отговарям на абсолютно всички – тези които ме харесват и тези, които не ме харесват. Работата ми наложи активността ми там. Благодарение на Фейсбук и Инстаграм разследващите ми репортажи от Господарите достигаха до много хора. Получавала съм и десетки сигнали през социалните мрежи. Благодаря на всичките ми последователи и обещавам да има още много нови и интересни неща.

Кое е най-красивото място, на което си била?

Била съм на изключително красиви места. Трудно ми е да определя едно „най“. Обичам еднакво силно Родопите и Санторини. Южна Италия и Барселона също са много красиви. А Розовата долина? Знаеш ли колко е красиво там по време на Фестивала на розите? Навсякъде можеш да видиш красота, ако гледаш със сърцето си!

За какво мечтае Ева Веселинова?

Хоризонтите за мен винаги са били необятни, а границите – несъществуващи! Обичам погледът ми да е насочен нагоре, морето да е в краката ми, а усмивката и пламъкът в очите ми никога да не угасват. Мечтая да бъда здрава, да науча още много неща и да се съхраня. Искам да съм по-смела и малко по-безразсъдна. Искам да не губя детското в себе си, да продължавам да се смея силно и от сърце. Искам да държа слънцето в ръцете си. Искам да живея красиво в един грозен свят – изкуство, което малцина владеят!

ЗА ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ХОРА, МЕСТА, МОДА И ДЕСТИНАЦИИ, МОЖЕТЕ ДА МЕ ПОСЛЕДВАТЕ В ИНСТАГРАМ

Вашият коментар
*
*
*

Instagram

[my-instagram-feed user_id=”17841400750084748″ skin_id=”5997″ feeds_per_page=”9″ caption_words=”25″ cache_unit=”1″ cache_duration=”days” load_more=”0″ links_new_tab=”1″ ]