Днес имам travel вдъхновение и затова реших да ви разкажа за Патая, един от най-изестните градове в Тайланд. Намира се на крайбрежието в Южната част на страната на около 2 часа с кола от Банкок и си има собствено летище, до което се стига с директен полет на Qatar airways. Патая е и най-големият и известен морски курорт в Тайланд, многолико място, което съм сигурна, че няма да остане безразлично на никого.

Ще започна разказът си с първите впечатления, който остави у мен този град. Пристигнахме там след 4 дневно пътешествие из Северен Тайланд, където посетихме великолепни духовни градове и интересни места като Чианг Май, Белият храм в Чианг Рай и селото на Жените жирафи. Първото нещо, с което се сблъсках още не летището беше невероятната влажност на въздуха в Патая. Но ще ви успокоя, след няколко часа се свиква с нея, поне на мен ми бяха нужни толкова.

След пристигането ни се настанихме в Siam Bayshore Resort Pattaya, който е с прекрасно местоположение – намира се на самата крайбрежна алея и на входа на световноизвестната парти улица, за която ще разкажа повече малко по-надолу.

Като цяло Патая е нискобюджетен парти курорт, в който всеки може да си намери прилична квартира за жълти стотинки. Ако обичате тай масажи, това е мястото, където буквално на всеки метър има студия, в които можете да полегнете за час и някоя миниатюрна, но пък яка тайландка да поскача върху вас. Ако пък искате можете да си поседите в удобно и меко кресло, където в продължение на астрономически час ще масажират уморените ви от крсътосването на цял Северен Тайланд крачета. И на всичкото отгоре всеки от тези масажи струваше 200 бата, което се равнява на около 10 лева. Ако ходите където и да е в Тайланд, не пропускайте масажите за нищо на света и съм сигурна, че няма да съжалявате.

Патая е мястото, където хапвах и едни от най-вкусните морски дарове и рибки. Крайбрежната улица е изпъстрена с ресторанти, които предлагат много много пресни морски деликатеси. А аз като човек, който може да съществува, хранейки се само с морска храна и зеленчуци, бях очарована от безкрайното изобилие, което се предлагаше навсякъде.

Тук е и мястото, където трябва да ви разочаровам по начинът, по който бях разочарована и аз от факта, че в Патая няма хубав плаж. Има един тесен и не особено чист, който е много далеч от представите ни за изумрудени води и снежно бели пясъци. Ако искате да плажувате можете да го направите като вземете такси или традиционния за Тайланд превоз „тук тук“ до близките курорти, където палмите и кристалните води от снимките в интернет придобиват реален облик. За сметка на липсващите плажове, обаче, управниците на града са създали интересни места около него, където са организирани забавления за всички възрасти. Silver Lake Vineyard например е гигантско имение, за отглеждане на лозя и производство на вино, чиято архитектура ме накара да се почувствам сякаш съм в Тоскана. В непосредствена близост до него пък се намира най-големият аква парк с екстремни пързалки в Тайланд – Ramayana Water Park.

Изцяло отворената зоологическа градина Khao Kaew Open Zoo с над 8000 животни пък е място, на което мисля да посветя отделен пост.

Мястото, което ме впечатли най-много e Светилището на истината (Sanctuary of Truth).

Това е и най-емблематичната сграда в Патая. Издълбана изцяло от дърво, внушителната, страхотна 105-метрова структура, изгежда сякаш току що е „изплавала“ на брега от филма „Карибски пирати“. Изработването й е поръчано от местен бизнес магнат, а идеята му е да служи като място за благодарност, обединяващо философия, изкуство, култура и вяра, без да е обвързано с една религия.

Цялото светилище, както отвътре, така и отвън е изпъстрено със сложни ръчно направени дърворезби на слонове, хора, сцени, същества и божества от митологията.

Всъщност Патая е много миролюбив и спокоен курорт през деня. Лицето му нощно време, обаче, е съвсем различно, след като се превръща в една от най-известните купонджийски дестинации в света. Парти улицата е място, което определено трябва да се види и съм абсолютно убедена, че не сте и няма да видите и усетите подобно нещо никъде другаде. По нея са разположени десетки барове и дискотеки, към входа, на които дружелюбно и усмихнато ни подканяха симпатични млади момичета с неясен пол и работни ангажименти. Клиентите в заведенията са мъже, над средната възраст, с американски или европейски произход. Обикновенно са заобиколени от местни девойки и момчета, за компанията на които плащат около 15 долара. Първоначалното се шокирах от многочислеността на тези платени момичета, но след това си дадох сметка, че те всички са усмихнати и дружелюбни и не представляват заплаха по никакъв начин.

Моят съвет към вас е бъдете смели и ако имате възможност да пътувате надлъж и шир, защото поне за мен от този опит ми остават спомени, които ще ме усмихват много дълго време. А ако сте любопитни накъде продължи това  пътешествие, ще ви кажа – към прекрасната Доха, която спечели сърцето ми завинаги!

ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ И В INSTAGRAM:

Travel goals: При жените жирафи

Travel goals: Доха, която спечели сърцето ми

10+1 любопитни факта за Световно по футбол в Катар през 2022 г.

Travel goals: Сребърният храм

Капана от моето детство до сега