ЙОРДАНИЯ, ВЕЛИКОЛЕПНАТА
Младото кралство Йордания се е появило на картата в началото на миналия век. Но земята е толкова древна, че ми е трудно дори да си го представя. Хълмовете и долините са били дом на десетки цивилизации, като всяка от тях е оставяла следи, които са запазени и до днес, а с всяка крачка из тази държава се случва пътешествие във времето.
Избрахме тази дестинация най-вече заради древния град Петра, едно от Новите 7 чудеса на света и заради това, че искахме да си направим морска почивка в средата ноември. Йордания е известна с това, че е подходяща за есенно или пролетно море. През лятото там е над 50 градуса и не е по вкуса ни. По време на нашия престой, температурите варираха между 22 и 28 градуса и беше много приятно както за плаж, така и за разходки. А там определено има какво да се види извън хотелите. Поради тази причина се спряхме на програма, която комбинира почивка в Акаба с екскурзии до Петра, пустинята Уади Рум, Мъртво море, река Йордан и шнорхелинг в прекрасното Червено море, без да се местим от хотел на хотел. Предпочетохме да използваме услугите на тур. агенция Екватор, заради удобния директен чартърен полет до Акаба, организираните екскурзии до тези места и трансферите. Освен това сме пътували с тази агенция на много места (Египет, Сицилия, Сардиния, о-в Джерба в Тунис и Португалия) и винаги всичко е било организирано на ниво.
И така след около 3 часа полет, кацаме на летището в Акаба. Единственият град пристанище в Йордания на Червено море, е доста прохладен при кацането вечерта. Хотелът, който сме избрали е по арабски разточителен като пространство и автентичен като архитектура. Точно заради това го избрахме – заради огромните зелени площи, многото басейни и безкрайния пясъчен плаж, който е осеян с десетки палми. Препоръчвам го! От голямата международна верига на Movenpick е и се намира в Тала бей, нещо като квартал на Акаба. Отдалечен е на около 16-17 км от шумния град, което първоначално беше проблем, защото много обичаме да се разхождаме из градовете, които посещаваме вечер. В последствие разбрахме, че от хотела има безплатни шатъли по 4-5 пъти на ден до и от самия център на Акаба, което е страхотен плюс.
Самият Тала бей е нов комплекс с красиви ваканционни жилища, палми, хотели и яхтено пристанище, около което са съсредоточени много магазини и заведения. Така че, дори да не се ходи до Акаба, в Тала бей има какво да се прави.
Акаба е с типичния рисунък на близкоизточна архитектура – три-четириетажни сгради, без детайл или нещо, за което окото да се закачи за наслада. В града правят впечатление сгради на хотели от всички международни вериги. Съвременно, оживено и многолюдно е, с доста трафик, особено в петък и събота, когато са почивните дни в Йордания.
Има много магазини, заведения, сукове, сергийки и сладкарници, в които правят чудесно кюнефе (пробвайте това, което предлагат в сладкарницата Anastawi Sweets, невероятно вкусно е!). Хората са мили, любезни и всички говорят добър английски. Има много туристи от всякакви националности и местните са свикнали с по-разкрепостеното им държание и облекло, но все пак ако сте жена, препоръчвам да се съобразите и дрехите ви да не са твърде разголени. На за друго, а за да не привличате твърде много погледи и подвиквания. Красивата кралица Рания дава грешни послания за страната си със светското си облекло. С изключение на туристите всички жени са поне забрадени, а в голямата си част са покрити изцяло с никаб.
На следващия ден след пристигането ни решихме да тестваме шнорхелинга в Червено море. Имаме разкошни впечатления от него в Египет и не се поколебахме да се отдадем на това преживяване и в Йордания. Пътуването се случва с лодка с прозрачно дъно, а капитана намалява скоростта на места, за да можем да се насладим на рифовете. Някой от тях изглеждат сиви през стъклото, но за щастие този, на който спираме за шнорхелинг е много пъстър, цветен и с голямо разнообразие от екзотични рибки. Разкошен риф. Встрани от него пък има потънал кораб, който е рай за феновете на гмуркането. На връщане се наслаждаваме на великолепен залез на фона на мелодична арабска музика от уредбата на корабчето.
Следващият ден е денят на дните – Петра! Тесен естествен каньон сик, широк на места само 2 метра, получен от разместване на земните недра, е отворил проход през скалите. Природата скулптор е прокарвала трасето през огромни червеникави скални образувания, изпъстрени с всички нюанси на синьо, напластени в хоризонтални редове. Богато насечените скали са като пищни завеси, които постепенно се разтварят, за да открият приказната гледка към емблемата на Петра – Каснех ал-Фарун по известна като „Съкровищницата на фараона“, красива огромна фасада издялана направо върху скалите.
Няма как да се подготвиш за тази грандиозна гледка. Тя трябва да се преживее. Червените скали наоколо са като страж на тази неземна красота. На площада пред входа му се пренасяме в свят от стари времена. Екзотично, цветно, многолико. Камилите, пръснати наоколо, са като бижута върху картината. Топли нюанси на червено, оранжево, жълто, синьо. Микс от етноси, религии. Времето на площада тече в друга посока. Дори не ми се иска да снимам. Наслаждавам се. Наоколо шетат екзотични бедуини, покрили глави традиционна бедуинска кърпа в червено-бяло каре, която пази от слънце и пясък. Слаби, изпити, усмихнати, артистично почернени по клепачите с въглен, безгрижно пришпорват камили, коне, магарета и предлагат на туристите разходки из руините. Артистично пресъздават образа на Джони Деп от „Карибски пирати“. Казват, че нощем копаят из руините, за да открият скрити съкровища, защото в Петра няма човек, който не е убеден, че дълбоко някъде се крият несметни богатства, оставени от фараони, кръстоносци или други богати хора, които са бродили по земите им.
Набатейците, тези мъдри и вещи строители са построили Петра. Това арабско племе е знаело как да събира и съхранява водата, извора на живота, и така е превърнало мястото в оазис и център на оживена търговия. Петра е естествена крепост. Благодарение на мрежа от канали и тръбопроводи, градът е постоянно снабден с изворна вода. Тук е минавал пътят на коприната, а също и на подправките от Далечния изток. През VII в. градът попада под властта на мюсюлманите и впоследствие потъва във вековна забрава с появата на по-достъпни търговски селища. И така до 1812 г, когато е „преоткрит“ за западния свят от швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт.
Амфитеатър, манастир, тържествена променада, търговска улица – има всичко за един римски град. Неслучайно е едно от новите 7 чудеса на света. Голям и добре структуриран, градът се открива постепенно и е дестинация за два дни. Необходимо е сериозно ходене по 15 километра на ден по трудни терени с денивелация, за да се обходи. Фасадите на сградите са перфектно запазени и красиви.
Петра е особено красива и вечер. Всеки понеделник, сряда и четвъртък от 20.30 до 22.30 часа там се провежда Petra by night, като за целта различни руини се осветяват със свещи. Приказно е.
Следващото място, което посетихме бе пустинята Уади Рум или Вади Рум, срещала съм го и по двата начина. Наричана Лунната долина, Червената планета, Марс, тя е главен герой в много холивудски продукции като Марсианецът и Дюн. Топла червено-огнена пустиня, из която елегантно се редуват безбрежни пясъчни полета, украсени от скални масиви и образувания от камък.
Като съвременни бедуини яхаме открит джип. Пейзажът е красив и ми харесва. Много обичам пустинята. Беше любов от пръв поглед в Сахара. Сега в Уади Рум това усещане се затвърди. Няма такова място, на което да няма почти нищо, а в същото време да дава усещане за абсолютна цялост и пълнота, като пустинята. Няма животински свят денем. Животните предпочитат нощта за разходки и храна. Пътуваме около час. Без табели и указателни знаци. Тишината е всепоглъщаща. Нужно е време сетивата да се нагодят към пейзажа, да потънат в него, за да започнат да възприемат тази необичайна гледка. Минаваме през няколко бедуински палаткови лагера, които са предназначени за туристи. В Уади Рум са над 100, което в интерес на истината на места разваля пейзажа. Палатките са модерни и луксозни. Имат си всичко – ток, вода, санитарен възел, wi fi …
Спираме до една гиганстка дюна, за да се поразходим и направим снимки с пясъка. Потапям шепи, а досега с него ми напомня на коприна. Толкова е нежен. Топлите, златисти песъчинки неусетно и бързо изтичат между пръстите ми.
След това решаваме да се качим на камили. Разходката е кратка и друсаща, но и много забавно и различно преживяване. Прави ми впечатление, че седлата им са яркоцветни, в шарки, които много напомнят на нашите чипровски килими. Въобще целият текстил на бедуините много ми напомня на нашите народни нрави и черги.
Слънцето започва да залязва и се отправяме към една от популярните точки, откъдето да погледаме залеза. Казват че това е една от най-хубавите гледки, които човек може да види в пустинята и с право. Вълшебно е. Слънцето все повече се снишава, вятърът се усилва, пясъкът започва да се вдига, а в далечната пустош се забелязват само няколко камили с ездачи върху тях, които също са дошли да се насладят на тази великолепна гледка. Денят е към своя край, става хладно и чак сега разбирам защо казват, че нощите в пустинята са ледени. Последната ни спирка е един от бедуинските, туристически, палаткови обекти, за да вечеряме традиционна храна, приготвена на жар в самия пясък. Вкусно и различно преживяване е. Заслужава си.
Последното ни пътуване из Йордания е до Мъртво море и река Йордан, но за него ще ви разкажа в друг пост.
А междувременно ви оставям линк към офертата за нашето пътуване, където има подробна информация за всички предлагани хотели, цени и варианти за екскурзии: https://ekvator.bg/pochivka/pochivka-v-jordania-sofia/1248
ОЩЕ МНОГО СНИМКИ И ВИДЕА ОТ НАЙ-РАЗЛИЧНИ ПЪТУВАНИЯ, МОЖЕТЕ ДА РАЗГЛЕДАТЕ В ПРОФИЛА МИ В ИНСТАГРАМ: @blagomira.springlady
ЧЕТЕТЕ ОЩЕ:
ЧЕРВЕНАТА ПУСТИНЯ УАДИ РУМ – ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО
ХРАНИТЕЛНАТА ДОБАВКА, КОЯТО ВИНАГИ ВЗЕМАМ С МЕН НА ПЪТ
ПЕТРА – МИСТИЧНИЯТ ГРАД В СКАЛИТЕ НА ЙОРДАНИЯ
ПОРТУГАЛИЯ, КАК ДА НЕ Я ОБИКНЕШ?
ДЖЕРБА – КРАСИВИЯТ ОСТРОВ НА ТУНИС
