„Жените Жирафи“ са нещо, за което искам да разкажа в блога отдавна, но все не намирам време. Те са моят сблъсък с крайностите на цивилизования свят. Те и начинът, по който живеят, напълно опустошиха, безвъзвратно и завинаги, всякакви мои разсъждения относно това, че ние, българите живеем в мизеря. Напротив, когато отидох в селото им, място, където не съм си и представяла, че ще стъпи кракът ми, разбрах, че в София си живея 7 звезден живот, в сравнение със съществуването на тези жени.

Жени Жирафи има само на 3 места в света –  племето Падонг в Мианмар (по-известна като Бирма), племето Кайан лахви в Северен Тайланд (популярно и като Палонг, клон на Падонг) и народът Ндебеле в Ангола. Тези, които посетих аз са племето кайан и се намират в горите тилилейски в близост до границата на Северен Тайланд и Мианмар. Те са известни с впечатляващия си външен вид, тъй като носят метални пръстени или намотки около врата, които изпъват шията, а главата им се носи сякаш над пиедестал от злато.

Ако се чудите как ми е хрумнало да отида в селото им, ще ви отговоря: Ами, не ми е хрумвало. Дори не съм предполагала, че някога през живота си ще отида на такова място. Идеята беше породена от любопитството на колегите ми журналисти, с които пътувахме до северен Тайланд през месец март. За което им благодаря! Нямaше да натрупам толкова интересни впечатления и опит, ако не бяха те.

И така да се върна на това как се стига до такова затънтено място? Не е сложно. Качвате се на полет на Qatar airways до Чианг Май в Северен Тайланд, наемате кола, пътувате около 1 час с нея в посока Чианг Рай, където обезателно трябва да посетите Белият храм (разказът ми за него можете да октриете тук) и след около още час сте при тях. Селището им е обособено като туристическо и за да се влезе се плаща вход. Приблизително 40 000 туристи годишно плащат между 8-16 долара, за да се отбият до тези хълмисти племена, за да погледнат необичайния външен вид на жените и да направят снимки.

Спомням си емоциите от първоначалния сблъсък с това място и тези жени. Пристъпвам аз, плахо по един дървен мост и си мисля „оххх сегааа, какво правя тук в тази дивотия, племеее, комари, гора в Тайланд иии жении, пък и жирафиии“ 😀 Тези притеснения изчезнаха на секундата след като пред очите ми се появи първата от тях. Приветливо ми се усмихна, а погледът й беше мил и доброжелателен. Стоеше пред дървената си къща на подпори и като всички останали жени жирафи в селото, тъчеше цветен шал на своя първобитен стан.

Племенната легенда твърди, че металните пръстени около врата на жените ги предпазват от ухапване от тигри, защото, когато животното атакува, първо захапва шията. Друга версия за тази порядка е, че така ставали непривлекателни за другите племена и се спасявали от робство. Независимо към коя от тези философии се придържат, жените жирафи поставят първите си 5 месингови пръстена на 5 годишна възраст, след което с всяка година добавят още и така докато се омъжат.

Друга популярна легенда е, че ако мъжът хване жената в изневеря, било достатъчно просто да отреже пръстените, за да се счупи вратът й и да умре в страшни мъки. Е, това се оказа пълна измишльотина, защото научните изследвания и рентгенови снимки на жените жирафи покзават, че не вратът им се удължава, а гръдният кош се сляга надолу. Реално, ако се наложи пръстените да бъдат махнати, жената ще усеща дискомфорт и болка, заради атрофиралите вратни мускули, но след няколко години тялото й ще възвърне първоначалната си анатомия и няма да умре! 🙂

Освен около врата си, някой жени жирафи носят рингове и по китките и коленете си, а общото тегло на целия този метал достига 15 килограма, което те носят денонощно!!! Как ли спят с това? Нямам идея. Аз не знам дори как бих се движила с такава тежест, но те се справят. Походката им е странна, патешка, но изправена, което много ме впечатли, а освен че се движат, работят, перат, готвят и чистят.

Корените на племето всъщност идват от Бирма. Преди две десетилетия засилената гражданска война между Карени и бирманското правителство кара народа Каян да избяга от Мианмар в северните хълмове на Тайланд, а тайландското правителство им осигурява пребиваване като икономически мигранти. Предлагат на Жените жирафи срещу заплащане да заживеят в това туристическо село, където да могат да бъдат видяни от хора от цял свят. Другите начини, чрез които изкарват прехраната си са продажба на ръчно тъканите от тях шалове, статуетки и сувенири, земеделие и животновъдство.

Много от мъжете и жените на Каян нямат право да напускат тези изкуствени села или района без тайландска лична карта и тъй като са бирмански бежанци, те не могат да кандидатстват за такава, за да се опитата да изградят бъдеще другаде. Без законно гражданство те дори имат ограничен достъп до вода, електричество, инфраструктура, здравеопазване и образование. Местните училища не предлагат образование над 6 клас и без лична карта хората от Каян дори нямат право на здравно осигуряване. Не така стои обче въпросът с родените там. Те придобиват тайландски паспорт по рождение и се впускат в живота, който им предлага 21-ви век, а автентичните представители на племето все повече намаляват.

ПОСЛЕДВАЙТЕ МЕ И В INSTAGRAM:

Travel goals: Доха, която спечели сърцето ми

10+1 любопитни факта за Световно по футбол в Катар през 2022 г.

Travel goals: Сребърният храм

Капана от моето детство до сега

Третото ми изскачване на връх Мусала в снимки