В първите снежни дни на тази зима ме обзе желанието да ви споделя някой мои мисли. Може би провокирана от смяната на сезоните и „новото“ усещане, което провокира у мен чистотата на снега.

Чували ли сте, че мозъкът има обезценяващ механизъм? Да кажем, че някой ви подари подарък и се окаже гривна със скъпоценни камъни – отваряте кутията, харесва ви. Отначало сте щастливи. На следващия ден също, но по-малко. След година виждате гривната и си казвате „ Ооо, това старо нещо“. Знаете ли защо мозъкът ви обезценява нещата? За да оцелее. За да е готов за нови преживявания, защото те могат да сигнализират за опасност. Щеше да е хубаво да можем да го рестартираме, тъй като рядко ни се случва да ни нападат диви животни или подобни застрашаващи ни ситуации. Това е като грешка в настройките на мозъка ни, който подава сигнал за опасност и оцеляване, вместо за радост и признание.   ⠀

⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀  ⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀⠀
Мисля, че точно това се случва в момента. Голяма част от нас са се фокусирали върху страха и сигналите за тревога, а обезценяващият ни механизъм игнорира хубавите неща, които имаме в животите ни. Облечете се топло, излезте на разходка навън, чуйте се със стар приятел, пуснете на телевизора си запис на горяща камина или концерт на любим изпълнител, помечтайте, сгответе вкусна паста, сипете си чаша вино и се усмихнете. Животът е хубав и щастието е в главите и домовете ни.