11 неща, които осъзнах по време на извънредното положение

Изключително важно беше в този период да сложа карантина на социалните мрежи и телевизиите. Това бе от огромно значение за физическото и психическото ми здраве. Толкова много негативизъм се изля във фейсбук, че не знам кога отново ще се върна пълноценно към използването на тази социална мрежа като личност. Социалните медии усилиха разпространението на лошите новини, а това накара още по-силно да лъснат шарлатаните и конспираторите. Всеки реши, че трябва да изявява мнението си, без да осъзнае, че в тази ситуация хората са загрижени за себе си и семействата си и никой не се вълнува от позицията му.
Видях най-лошото от човешкото поведение. Видях и най-доброто. Разбрах кой колко „струва“ и кой какви ценности има или по-скоро колко малко от тях има. В тези тежки времена, си проличаха в най-пълен блясък тези, които са движени от алчността, измамниците, глупавите хора, надменните и наглеците.
Разбрах и кои са качествените хора, които са изпълнени с човечност, доброта и помагат. Много са малко тези хора, за съжаление. Горната група са много повече.
Нищо не обсебва ума повече от екзистенциалната заплаха. Хората главно искат да оцелеят и не могат да мислят за нищо друго.
По-голямата част от хората имат нужда от твърда ръка, която да следват и нищо не може да промени това. Себеконтрол и лична отговорност са качества, присъщи на малцина. Живеем в общество на потребление, на бързи кредити и многогодишни заеми. И отговорността ни е отложена заедно с кредите ни.
Home office-а за болшинството от хората е равнозначно на отпуска, което потвърждава още веднъж горното ми заключение. При липса на шеф, офис и контрол, повечето хора са лениви, неефективни и обичат да се скатават.
Когато ти отнемат всичко, започваш да се радваш на малко. Истина е, че сме свикнали да правим каквото и когато си пожелаем, свикнали сме на спокойствие, борим се само за удобствата и удоволствията си. Светът ще бъде много по-малко материалистичен, когато всичко това приключи. Поне се надявам…
Осъзнах, че огромна част от населението има спешна нужда от дигитално развитие и обучение. Хората трябва да се научат как да плащат безконтактно, да банкират дистанционно, как да използват модерните техноологии, приложения и потфейли, за да се предпазят по-ефективно.
Планетата си пое въздух. И ние с нея. Факт е, че живея вече 20 години в София и въздухът никога не е бил по-чист. Щастливка съм, че апартаментът ми се намира на високо и разкрива прекрасна гледка директно към Витоша. Никога не съм виждала толкова ясно и чисто планината. Изчистиха се каналите във Венеция, появиха се розови делфини, озоновата дупка се затвори, все прекрасни неща.
Разхубавихме се. Кожите ни изглеждат по-добре. Наспахме се, релаксирахме. Дишаме по-чист въздух, ядем домашно приготвена храна. Всичко това се отрази на външността ни в положителна посока.
Осъзнах, че не ми се шофира отново в града. Харесва ми да ходя повече пеша и да не се натоварвам с трафик, неприятни шофьори или досадно търсене на място за паркиране.