В последния петък на месец август, в оазис насред широките открити полета край язовир Пчелина, за няколко часа се пренесохме в паралелна реалност, наречена #NewMoonFestival.

Посрещнахме залеза зад хълма, след което се оставихме на мистиката на бавно спускащия се здрач, ритъма на музиката под открито небе и опияняващият аромат на едно ново пищно, бурно парфюмно творение – посрещнахме Sauvage Parfum на Dior.

Четири години след лансирането на първия аромат Sauvage Еau de Тoilette, превърнал се в най-желаният парфюм за мъже в света, отпразнувахме новото вдъхновение на Франсоа Демаши, парфюмеристът на една от най-големите парфюмерийни къщи в света.
Дълбоката тъмна нощ на Новолунието, пронизаното от множество звезди небе над дивата шир, топлината на запаления огън – цялото това усещане е събрано в един аромат, създаден за човека с неукротим свободен дух.
Мога да се опитам да опиша Sauvage Parfum, назовавайки нотките му на пикантна мандарина, меки обгръщащи зърна тонка и дълбока топла следа на сандалово дърво от Шри Ланка… но истината е, че уханието е като едно омайно заклинание, поверяващо ни тайните на мистичното Новолуние.
След топлото приветствие на бранд мениджъра на Dior България Ралица Маринова всички присъстващи се пръснахме около загадъчно дърво-тотем, осеяно с капани за сънища и сякаш закрилящо всички присъстващи със синята си светлина.

Насладихме се на възможността да създадем свой личен спомен от този магичен момент – ръчно правено бижу или собствен персонализиран капан за сънища, а аз оставих спомен върху себе си с татуировки с къна.

Трейнерът на марката за Българя Петя Петкова издаде частичка любопитна история зад създаването на новия аромат, а с падането на вечерта и под звуците на перкусиите на талантливия мулти инструменталист Петър Йорданов – Бъни, станахме свидетели на пламването на огнения надпис SAUVAGE, който сякаш беше част от мистичен ритуал.

Последва нажежаващото изпълнение на новоизгряващата българска алтернативна електро рок банда Robbers On Parole, които вдигнаха градуса на настроението и дадоха обещание, че тепърва ще се чува тяхното име.
Вечерта обаче не свърши до тук… желанието да останем поне още мъничко, откъснати от света в тази бохо атмосфера беше всеобщо.
Насладихме се на своебразно изпращане на лятото и успоредно с това заявихме готовността си да посрещнем новите емоции на есента. А надписът Dior, озарил скалите, сякаш се рееше в небето и заместваше сиянието на липсващата луна.